География

Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София – Кулата – Солун.

Разстоянието от града до Егейско море и неговите курорти е 126 километра. На 12 километра от Сандански се намира местността Рупите с храма „Света Петка“, построен от врачката Баба Ванга.

Близо до Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и Роженският манастир, както и живописното село Лешница, в което можете да намерите красота и спокойствие извън големия град.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът, разположен на надморска височина 240 – 300 метра, е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци.

Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен, като естествена лечебница и балнеокурорт.

Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +13,9 С, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и влажна. Валежите са предимно от дъжд, а снегът се задържа средно за 10-15 дни.

28058население
270надм. височина
66влажност %
80извора

Туристически обекти и забележителности в и около Сандански

1. Сандански манастир „Св. Св. Козма и Дамян“

Санданският манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“ се намира на около 2,5 км североизточно от центъра на гр. Сандански, на десния бряг на р. Санданска Бистрица. Разположен е в живописната местност „Смилово“ сред естествени ливади и вековни кестенови дървета.

За ранната история на обителта се знае съвсем малко, а възникването ѝ се определя далеч назад във времето. Според данни от проведено в миналото бегло археологическо проучване, на това място е имало манастир още през епохата на ранното християнство (IV-VI в.). И днес около църквата все още се личат очертанията на стари зидове, срещат се и архитектурни късноантични детайли – бази от колони, каменни блокове и др. Тук са намирани и глинени тръби, които вероятно са захранвали с вода монашеското учреждение. За това че манастирът е съществувал и през средновековието свидетелства една приписка от XV в., открита в старопечатна книга, съхраняваща се днес в Белградската библиотека. В написаната на старобългарски език бележка е отбелязано: „Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник, се намират във Венеция“. Този исторически извор дава потвърждение, както за значимостта на святото място, така и за голямата вероятност именно манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ – Св. Врачове (от славянската дума врач – лекар) да е дал името на селището – Свети Врач, възникнало върху руините на раннохристиянски град (Партикополис) и останало с това име чак до 1949 г., когато е преименувано на днешното – Сандански.

Според местната легенда тук са живели двамата братя Козма и Дамян и са лекували болните при извора „Мирото“, който съществува и днес. Наричали ги безсребреници, защото не вземали никакви пари, дарове или каквато и да е отплата за извършваните от тях благодеяния. Не случайно Бог е дарил Сандански с над 80 лековити минерални извори, които превръщат града в място за почивка и лечение.

2. Роженски манастир

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринска Македония и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.

Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

Вътрешният двор на Роженския манастир

През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница, разположена вън от манастирските стени. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверски манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите.

3. Мелнишки пирамиди

Мелнишките пирамиди са скални образувания, които са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди на територията на България.

Разположени са в подножието на югозападната част на планината Пирин в околностите на Мелник. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и други. Най-популярните сред тях са група пирамиди, разположени недалеч от село Кърланово. Освен заради значително по-големия им размер, интересни за туристите ги прави и това, че са изградени почивна станция и други сгради за настаняване на туристи.

Мелнишките пирамиди на височина достигат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви.

Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и външният им вид и форма се променят. Обявени са за природна забележителност през 1960 година.

4. Рупите

Рупите е едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, разположена в Югозападна България е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.

Рупите е наименовани както на малкото село тук, така и на прилежащата зона в землището му. Малкото селце се намира на 8 км североизточно от Петрич. Цялата местност се разстила по десния бряг на река Струма. От тук столицата София се намира на близо 140 км.

В местността на Рупите живя и пророчицата Ванга. Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.“

В югозападното подножие на Кожух се намират останки от Античният град Петра, основан през последната четвърт на І4 в. пр.н.е. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.

Днес Рупите представлява уникално място за раходка и отдих. Първоначално, преди Ванга да се премести да живее тук, на мястото е имало само непретенциозен параклис, обграден с избуяла трева. След това обаче започва облагородяването на мястото, в резултат на което днес тук има красиви поддържани полянки и алеи с пейки.